Във финансите съм повече от две десетилетия. Виждала съм всичко — от стартиращи бизнеси с повече ентусиазъм, отколкото логика, до стабилни компании, които падат със страшна сила, защото някой е проспал паричния поток. Така че когато днес говоря за финансово планиране, не го правя по учебник. Говоря от опит. От реалния, понякога хаотичен, понякога вдъхновяващ свят на предприемачеството.
Нека започнем от едно: парите в бизнеса не са просто средство за разплащане. Те са кислородът. И както един организъм не може да съществува без равномерен приток на кислород, така и бизнесът не може да финкционира без ясна представа какво влиза, какво излиза и — най-важното — кога.
Толкова често виждам собственици, които гледат оборота си с блеснали очи, а в същото време не могат да платят ДДС-то си навреме. Защото оборотът сам по себе си не е нищо, ако не се превръща в ликвидност. Финансовото планиране започва точно тук: да спреш да си казваш „всичко ще се нареди“ и да започнеш да смяташ.
Първият ми съвет, който давам на клиенти — и понякога на приятели, които тепърва навлизат в бизнеса — е да имат план, който не предполага, че всичко ще върви по вода. Да, хубаво е да мечтаеш, но още по-хубаво е да си оставиш място за грешки. Защото грешки ще има. Или клиент, който ще реши да плати след 90 дни. Или техника, която ще се счупи в най-неподходящия момент. Или пък неочакван спад в продажбите през месеца, който иначе винаги е бил силен.
Именно затова паричният буфер е не просто препоръка, а въпрос на оцеляване. Не говорим за милиони. Говорим за три, може би четири месеца фиксирани разходи. Пари, които стоят и чакат. Мълчат, но в точния момент ще ви спасят. Повярвайте ми, няма по-спокойно усещане от това да знаеш, че ако утре всичко спре, ще имаш време да реагираш, без да изпадаш в паника.
Следващата важна точка: разходите. Колко често чувам репликата „това е малък абонамент, не е проблем“. Да, не е проблем, ако е един. Но когато станат десет, и все „малки“, изведнъж парите ги няма. Направете си ревизия. Всеки месец. Гледайте какво ползвате, какво стои неизползвано, и не се колебайте да режете.
А за заемите? Ето един от най-честите капани: „Ще вземем кредит, ще разширим дейността, после ще се оправим“. Само че не всеки заем е инвестиция. Ако финансирате ежедневните си разходи с външен капитал, значи не говорим за растеж. Говорим за запушване на пробойни. И рано или късно водата ще прелее.
Финансово планиране значи и да имате смелостта да кажете „не“ — на излишни покупки, на прибързани разходи, на решения, взети под натиск. И още нещо: споделяйте числата с екипа си. Няма нужда от точни суми, но дайте посока. Ако месецът е труден, кажете го. Ако трябва да се намалят разходи — обяснете защо. Хората усещат, когато нещо не е наред. По-добре да го чуят от вас, отколкото да гадаят.
Да управляваш парите в бизнеса не е само изкуство, нито само наука. Това е комбинация от интуиция, опит и дисциплина. Малко като да готвиш без рецепта, но с години натрупана практика. Знаеш точно кога да намалиш огъня, кога да добавиш още подправки, и кога просто да махнеш тенджерата от котлона, за да не загори.
Така че следващия път, когато седнете с кафе и лаптоп, не преглеждайте само поръчките. Погледнете какво става в банковата сметка. Отворете Excel-а. Направете си план, дори груб. Следете. Настройвайте. И най-важното — дръжте юздите на парите си. Защото ако не ги държите вие, някой друг ще го направи вместо вас. И резултатът определено няма да ви хареса .