Сред толкова много чуждици, трайно настанили се в речта ни, е и думата коуч. Традиционно у нас се свързва предимно със спорт, с конкретното значение на треньор или инструктор. За първи път навлиза в спортната терминология през 1830 година, след като година по-рано става част от жаргона на Оксфордския университет. Произходът ѝ обаче е унгарски – „kosci“ и ни връща в 1500 година, когато в градче, носещо същото име, е произведена първата карета. В превод „kosci“ означава точно това – карета, кола.
В съвременния свят коуч има и друго значение – човек, който предоставя професионални услуги от ново поколение.
За кого е подходящ коучингът
Коучингът има три основни направления:
- Индивидуален. Насочен е към личностното развитие на всеки обучаващ се. Помага в преодоляването на вътрешни прегради и страхове и дава възможност за постигане на пълноценен и удовлетворяващ личен живот.
- Бизнес. Използва се за работа с екипи. Очакванията са да повиши ефективността и да увеличи производителността на служителите в дадена компания.
- Екзекютив. Прилага се за придобиване на корпоративна култура и стратегическо мислене. Обучението обхваща висшия мениджърски ешелон във всяка фирма, както и отделните собственици и предприемачи.
Тайната е в доброто партньорство
Коучингът не трябва да се бърка с обучение, тъй като процесът не е свързан с предварителна програма. Коучът не е ментор, нито консултант в чистия му вид. Той е безпристрастен, не споделя личен опит, не съветва и не наставлява. Единственото, което върши е да съдейства на обучавания да погледне на случващото се от различни гледни точки и сам да стигне до правилното решение.
Казват, че промяната е неизбежна. Тя се случва и без активното ни участие. Въпросът е дали искаме да се усъвършенстваме и как да развием собствения си потенциал. Коучинг е партньорски процес, по време на който човек получава подкрепа, за да постигне определени цели в личен или професионален план.