Истинска история

[googmonify]0429120405:left:468:60[/googmonify]

Бих искал да споделя с вас една истинска истоия, която ме накара да се замисля за качеството и приложимостта на българското висше образование. Действието се развива в бизнеспарк София. Тъкмо бях свършил работа и се прибирах към вкъщи и докато отивах към колата забелязах до мен да върви едно момиче, което развълнувано говореше по мобилния си телефон. Вървяхме доста близо и нямаше как да не се заслушам в раговора.

Разбрах, че е била на интервю за работа и сега се обажда на някой от родителите си за да каже как е минало. Това, което каза тя тогава ме накара да се замисля за много неща относно образованието и нагласата на някои млади хора в България. “Представяш ли си какъв въпрос ми зададе тоя, пита ме защо съм решила да уча скандинавистика в Софийския университет… какво му отговорих ли? Ами как да му обясня, че това е най-престижното учебно заведение в България, а специалността “Скандинавистика” е с най-висок бал. Нищо не му казах… Как може да е толкова т*п тоя, да ми задава такива въпроси“. От този разговор ми станаха ясни няколко неща. За това заблудено младо момиче нямаше значение какво завършва, важното беше да е с висок бал. Така тя можеше да зарадва баба си, леля си и цялата рода. Тя отговаря на характерен профил – отличничка в малък град решила да покори академичните върхове в София. Познато ли ви е? В този ред на мисли тя можеше да запише и право и медицина. Изборът на професия за този тип хора не се определя от това какво искат да правят или какво правят добре, а кое се възприема като престижно от роднините им. Тя вярваше, че там където учи е най-престижното учебно заведение, така са и казвали на лекциите. Друг извод, до който стигнах, е че тя не знае защо е записала тази специалност. Пропуснах да отбележа още една подробност. Беше облечена с черни дънки, черна тениска с бял надпис на рок състав и беше гримирана предимно в черно – приличаше леко на метъл. Цялата тази фалшива гордост, псевдоинтелигентост и безпочвено самочувствие направо ме изумяват. Вие можете ли да отговорите на въпроса защо завършихте това, което сте завършили или учите в момента? Отговорът на този въпрос е важен. Иначе ще предизвиквате съжаление на едно интервю за работа. Ще очаквам коментарите ви с интерес!

4 Comments

  1. Въпросът е доста сложен. Аз лично мисля, че ние българите като народ забравяме нещо много, много съществено: не е важно какво ние мислим за себе си, важно е какво мислят другите за нас.

    Ние, българите, сме твърдо убедени, че сме много трудолюбиви и интелигентни, а всички проучвания сочат, че ние сме най- мързеливи и най- глуповатите в Европа.

    Живял съм години наред зад граница и още тогава разбрах, че и без проучвания хората в Европа ни мислят за простаци и диваци.

    Та не е само до споменатото момиче. Ние имаме такъв проблем и като нация. А това е един много, много голям проблем. Не го ли преодолеем, все ще сме на опашката.

    Защото един човек или народ, който знае слабите си места, става изведнъж много, ама много по- силен.

  2. Аз мисля, че това е комплекс на малките държави. Обикновено хората се гордеят с историята и постиженията. Учебниците по история “отвличат” вниманието на народа от подтискащата действителност.

  3. “Вие можете ли да отговорите на въпроса защо завършихте това, което сте завършили или учите в момента?” – Разбира се. Аз бих отговорила така: Избрах тази специалност, защото за мен тя винаги е представлявала особен интерес. Предлага големи възможности за развитие, професионална реализация и личностно удовлетворение от добре свършената работа накрая. А това – да си доволен от начина, по който си си свършил работата или в още по-висока степен – да ти е приятно да си вършиш добре работата, е от изключителна важност за мен.
    Или стана леко понатруфено..?

  4. Зависи как го казваш… Това е по-важно някоий път от това КАКВО казваш. Ако ти идва естествено така, кажи го така. Само не вдигай рамене и не казвай това беше мечтата на баба ми:)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *