Знаеш ли, винаги съм си мислела, че инвестициите са за „големите играчи“. За онези с костюмите, които стоят пред някакви екрани и кликат нервно с мишката. Аз и пари? Аз и инвестиции? Смешно, нали… Но в един момент си казах – защо не. И започнах. С малко. И, естествено, с огромното желание всичко да стане бързо.
Е, бързо не стана. И точно тук се научих на най-важното – времето и търпението са истинските герои в тази история.
Моята първа грешка
Ще ти разкажа. Първата ми инвестиция беше някакъв фонд, който ми препоръча приятел. Аз, разбира се, всеки ден отварях приложението и гледах какво става. В началото – никакво движение. После – леко нагоре. Ура! След седмица – надолу. Паника. Веднага ми мина през ума: „Я да го затворя, да спася каквото е останало.“
Но не го направих. Само защото някой по-мъдър от мен ми каза: „Остави го. Не пипай.“ А аз съм нетърпелива… ужасно. И точно това „не пипай“ ми се стори като мъчение. Но се оказа най-доброто решение. С времето, онова, което изглеждаше като загуба, стана печалба.
Урокът, който научих
Та… ето го урока: инвестициите не са надпревара. Не са спринт. Те са като бавно ходене по дълъг път. Вървиш, понякога дъжд, понякога слънце, понякога ти се струва, че стоиш на едно място. Но ако не спреш, ако продължиш, стигаш до целта.
Времето е като… най-добрият партньор. Колкото повече години оставиш парите да работят, толкова повече те се натрупват. Точно като снежна топка – първо е малка, смешна даже, после започва да расте и да става все по-голяма и по-голяма.
И тук идва търпението. Защото, честно, да гледаш как балансът ти пада и всички около теб говорят за криза – е, това е като да седиш на кораб по време на буря и да не скачаш в морето. Трябва да устоиш. И аз не винаги съм устоявала, да си призная. Но когато го направя – резултатите винаги ме изненадват.
Малките стъпки
Много хора си мислят, че трябва да имат хиляди, за да започнат. Истината е, че и 50 лева на месец са нещо. Малко, да. Но ако ги пускаш редовно и им дадеш време, накрая става нещо значимо.
Аз започнах точно така – с малко, но редовно. И когато гледам сега назад, си казвам: „Добре, че не спрях.“ Тогава не изглеждаше кой знае какво. Сега обаче виждам, че времето е свършило цялата работа вместо мен.
И накрая…
Ако някой ден дъщеря ми ме попита: „Мамо, какво да знам за инвестициите?“, няма да ѝ говоря за фондове, акции или проценти. Ще ѝ кажа само: търпение. Остави времето да е на твоя страна. Не гледай всеки ден. Не се паникьосвай. Просто чакай.
И може би това е най-хубавото в инвестициите – те учат не само на пари, а и на живот. На търпение, на доверие, на това да не искаш всичко веднага. А аз, дето винаги съм бързала… някак си най-накрая се научих да чакам. И да вярвам, че времето е най-големият ми съюзник.