Дълго време вярвах, че обученията са нещо, което трябва да се прави, защото така казват всички. Колегите ми се записват, шефът препоръчва, приятели споделят, че им е било полезно. И аз се включвах. Записвах се, изкарвах курса, получавах сертификат и… толкова. На хартия всичко изглеждаше наред, но вътре в мен липсваше нещо. Усещах празнина, сякаш съм минала през поредната задача, без да съм се докоснала до нещо истинско.
После започнах да се питам: защо да влагам време и усилия, ако нищо не ме кара да се усмихвам, докато уча? Обучението е време за мен самата. Часове, дни, понякога месеци, които отделям. Ако през това време не съм вдъхновена, не е ли малко жалко? Така открих, че изборът на обучение е много повече от „практичност“. Той е избор как искаш да се чувстваш.
Когато вдъхновението промени всичко
Помня първия път, когато избрах обучение просто защото ми хареса. Не защото щеше да ми вдигне шансовете за нова позиция, а защото темата ме караше да трепна. Темата беше творческа, далеч от работата ми тогава. Още първия ден усетих разлика. Преподавателят разказваше с толкова много страст, че времето минаваше неусетно. Прибрах се у дома и вместо да си пусна телевизора, седнах с тетрадка и започнах да записвам идеи. Не можех да спра. Вдъхновението ме дърпаше напред.
И тогава разбрах нещо много важно – вдъхновението не е просто приятно усещане. То е енергия. Когато си вдъхновен, учиш по-бързо, помниш по-лесно и най-важното – искаш още. Не броиш минутите до края на часа, а започваш да си мислиш какво още можеш да научиш, как можеш да го приложиш, на кого да го разкажеш.
Как да познаем нашето обучение
Как да познаем кое обучение е нашето? Истината е, че няма формула. Но има малки сигнали. Ако още докато четете описанието усещате лека тръпка – това е знак. Ако в главата ви започват да изникват въпроси: „А как става това?“, „Как мога да го пробвам аз?“ – това е друг знак. А най-важният е, ако си представяте себе си как прилагате наученото в реалния живот. Това означава, че вече вътре в себе си сте готови да се потопите.
И още нещо важно – човекът, който води. Случвало ми се е да отида на обучение със страхотна програма, а после да си тръгна разочарована, защото преподавателят просто рецитираше. Без енергия, без личен пример. И обратното – имала съм курсове, които не изглеждаха толкова впечатляващи на хартия, но водещият говореше с такъв плам, че всичко оживяваше. Такива хора те карат да повярваш, че можеш, че си способен, че си на правилното място.
Знам, че много хора избират обученията си с мисълта „ще е полезно за кариерата“. И няма лошо в това. Но ако няма вдъхновение, ако няма онова малко „искам“, шансовете да завършите и после да използвате знанията са малки. Полезното има смисъл само ако ви кара да се движите напред.
За мен вдъхновяващото обучение е промяна. То не ти дава само знания. Дава ти увереност, нови въпроси, нови приятели понякога. Дава ти и друга гледна точка за самия теб. Вдъхновението остава и след края на курса. Случвало ми се е месеци по-късно да си спомня някакъв пример от обучение и пак да ми стане интересно. Това е доказателство, че изборът е бил правилен.
Затова днес винаги си задавам един въпрос преди да се запиша: „Ще ме вдъхнови ли това?“. Ако отговорът е „да“, не се колебая. Дори да е трудно, дори да е непознато – знам, че ще имам енергията да продължа. Ако отговорът е „не“, просто не си струва. Времето е ценно и е по-добре да го вложа в нещо, което ще ме накара да се усмихвам, докато уча.
И вярвам, че това е най-важното – да изберем обучение, което не само пълни главата ни със знания, а и сърцето ни с радост. Защото тогава ученето не е задължение. Тогава то е приключение.